неделя, 1 февруари 2015 г.

ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
ІІ част

ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

продължение от http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_10.html

/използвани са материали на доц. д-р Георги Сотиров - последната част от неговата ELEMENTANOVA
писана още през 1986г.! /

1 . ВЪВЕДЕНИЕ

През 1959 година вдовицата на покойния професор Никола Мавродинов, (български археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство и култура), публикува ръкопис, оставен от нейния съпруг (“Старобългарско изкуство”), в който се споменава тогавашно археологическо откритие. Изглежда, че по време на разкопки, правени през 1946 и 1949г. край град Преслав, е намерена пекарна за тухли, датирана към 10 век. Тази постройка е служила и за производството на керамични плочки, които са били използвани за декорация на палатите и църквите в Преслав.

Полираната страна на тези плочки е покрита с надписи на кирилица. От другата страна обаче, на гърба, тези плочки носят единични глаголически знаци, представящи числа. С това откритие се сложи край на дискусиите относно хронологичното първенство на глаголицата пред кирилицата.



Знаци по каменен материал, употребен в строителството на Плиска

Тук трябва да се поясни, че след като плочките бъдат циментирани на стените, вече никой не би могъл да види глаголическите знаци. Тези знаци, или по-скоро числа, трябва да са служили на работниците, които са правили плочките, които са ги пекли и отнасяли до съответните им места. Вероятно тези числа са били в помощ и на зидарите, които са нареждали плочките на стените. Бихме могли да направим заключението, че декораторите са могли да четат надписите на кирилица, но не и работниците. И обратно – работниците са били запознати с глаголицата. Иначе не би било необходимо да се маркират плочките с глаголически знаци, за да бъдат ползвани от хора, които не са могли да ги разчитат. В реда на тези мисли основателно можем да направим заключението, че глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата.

В тази връзка е добре да си припомним два допълнителни факта. Първият е съществуването на два палимпсести на глаголическа основа. Другият е наличието на пояснения на кирилица в празните полета на глаголическото Зографско евангелие (Berlin, 1879 ). Тези два факта са в пълно противоречие с идеята, че глаголицата се е появила по-късно от кирилицата.



Кога точно е изобретена глаголицата?

Засега не е възможно да се посочи дори приблизителен период. Въпреки това, има основания да се вярва, че тази азбука е била известна в Югоизточна Европа от дълбока античност. Не можем да се задълбочаваме много в темата в тази кратка статия. Все пак ще споменем по-долу някои допълнителни факти, сочещи за съществуването на родна писменост сред българското население в тази област преди времето на Светите братя Кирил и Методий.

Днес, има податки, че Св.св.Кирил и Методий, създавайки своята азбука, директно черпят от вече познатите знаци от тези на древните българи. Например:

Отделни автори посочват връзката между голям брой глаголически букви и отделни рунни знаци от салтово-маяцките рунически надписи. [Г. Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, 1971г.,с.84]. От своя страна, Алтхайм обосновава мнението, че салтово-маяцките знаци са създадени от ранните българи около III-IV в. в Кавказ, а Турчанинов посочва арамейското писмо (алано-прабългарската писменост), като вероятен прототип на тези знаци.

В последните години беше установено, че тези салтово-маяцки рунни знаци са ползвани от много северокавказки народи - алани, касоги, хазари, както и от древните българи по Северното Причерноморие. Малко по-късно беше установено, че практически същата система от рунни знаци се среща, при това в много по-голямо количество и по сгради, плочи, оръжие, битови изделия и др. открити в основните центрове на българската държава – Плиска, Мадара, Преслав и навсякъде където са живели (пра)българите. [Л.Дончева-Петкова. Знаци върху средновековни археологически паметници (VII – X-ти век). София, изд. на БАН,1980].

Днес, въз основа на това, вече се счита, че Българите пристигат от Стара Велика България, през 7-ми век, носейки със себе си ВЕЧЕ ГОТОВ прототип на глаголицата. Това твърдение обяснява защо почти всички глаголически букви имат свой сходства у прабългарската руническа писменост, както бе доказано от д-р Живко Войников, както и между впрочем от редица други автори.


Надписи на кирилица и руническо писмо от скалния манастир в Мурфатлар (Басарабия, СР Румъния).

Например, съществува плътно покритие между отделни композиции от скито-сарматски руни и някои глаголически букви. Става дума за най-сложно устроените букви , отговарящи на носовите дифтонги в края на глаголицата, за които практически никоя досегашна теория не дава обяснение. Както се вижда от таблицата, някои от скито-сарматските знаци от могилата Рошава Драгана, местността Чаталка, Старозагорско, изцяло, или почти изцяло съвпадат с тези най-сложно устроени глаголически букви. Такива букви не се срещат в изброения по-долу кръг от азбуки, от които потенциално те биха могли да бъдат заимствани. Това съвпадение е убедително свидетелство, че създателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни елементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване чрез съединителни отсечки. (Виж ”Ортографична аналогия между глаголическите букви и сарматските руни от могилата Рошава Драгана, автори Иван Танев Иванов, Мариана Минкова, Бургас, 2006г., с.48-59).

Хърватският учен Славомир Самбуняк е един от хърватските учени твърдящи че всички букви във глаголицата, и особено тези от началният объл вид, са изградени по един общ модел чрез графика модул Кръг, със изобразени 8 лъча в него.



Днес във света са познати 2 вида глаголица - ъглова (угла) и обла. Облата глаголицата е оригиналната азбука, създадена /компилирана/ от Св.Кирил Философ, като повечето от закръглянията са били създадени за краснопис и стил.

Факт е че Древнобългарските аналози от рунната азбука никога не са имали такива закръгляния. Образно, ъгловата глаголица се доближава повече до писмото на което древните българи са писали преди Св. Кирил и Методий. Този вид глаголица е преработена със времето, поради придобиването на по-битови нужди от азбука, и естествената потребност за пестене на време при изписване на буквите. Може да се каже, че докато Облата глаголица е тази която се е подчинявала на Църковните норми, то Ъгловата е отговаряла на практичният зов за родно писмо, във всекидневието.



Ако се съди по дължината на съединителните отсечки в тройните символи от м. Рошава Драгана надписът започва от там, където те са най-дълги и е писан в посока на тяхното скъсяване – по посока на часовата стрелка. Това отговаря на писане и четене от ляво на дясно. На края на надписа, в последната тройна композиция, съединителните отсечки даже са изпуснати поради липса на място. Това е индикация, че съединителните отсечки имат спомагателна роля и че смисълът се носи от елементите които те съединяват, т.е., кръгът, триъгълникът, дъгите, полуокръжностите и др. подобни. Подобни съединителни отсечки са типични за някои букви от глаголицата и кирилицата, но отсъстват при известните писмени системи от района на Югоизточна Европа и близките области, от които потенциално глаголицата може да бъде повлияна: гръцка, латинска, кавказките писмености, еврейска и арамейска, коптска, етруска и др. Наличието на този общ ортографски елемент при скито-сарматските рунни знаци и при глаголицата е важно указание за връзката между тях.

Българският учен Васил Йончев, също поддържа тази теза като добавя, че прабългарските руни са в основата си изградени на същият принцип. Това, подкрепено и от безпорните данни, че сред заобикалящите ни по-слабо развити славянските народи е нямало каквито и да е наченки на писменост до 9-ти век, и някакви знаци, че такива наченки ще има, може само още повече да доведе читателя до логичното заключение, че Глаголицата е преди всичко една преработена българска азбука.



Прототип на глаголицата, известен като Кебра Нагаст ...текстът на черен лист с бели букви ....(или „Книга на славата на царете на Етиопия“) (!) - text of the Kebra Nagast or the Glory of Kings (British Museum Manuscript "Orient, № 818, following 26 a, columns.1 and 2) Налице е видимо сходство между графиките на коптската азбука и Глаголицата.

Това е традиционна етиопска хроника, написана с прототип на глаголически букви, съществуваща поне от седем века. За много етиопски християни и растафариани тя описва истинската история за произхода на династията на Соломонидите в Етиопия. Те я разглеждат като безспорен източник за преминаването на етиопците от почитане на слънцето, луната и звездите към това на „Бога на Израел“.

На теория не би трябвало да има общи думи между български и египетски и между българския и коптския, но те съществуват и съвпаденията в думите и знаците са съответно повече от 20-десет. Нека се запитаме и какво общо би могло да има между нашата глаголица, древните български руни, от които тя произхожда и етиопската хроника в британския музей, разказваща историята за Цар Соломон и Савската царица, написана също на прототип на глаголица?

Изследвайки най-старата египетска култура - от Нулевата до Третата династия, между 3500г.- до 3150г. пр.н.е., учените се натъкват в египетската йероглифна писменост, употребявана само от представители на първите династии, на странни писмени знаци, които така и си остават без ясно тълкуване. Може би причината се крие в това, че повечето от тях се срещат в неолитната писменост от Тракия, около 2000 години по-рано.

А сега още една изненада. Направо давам снимка. Това е коптската азбука, така, както я учат египтолозите по цял свят, азбуката, от която са тръгнали да дешифрират пък средноегипетския.



Не, не Ви лъже зрението. Няма и фотошоп. Книгата е Middle Egyptian, James P. Allen, издание на Кеймбридж, 2010г. Абсолютно е сигурно, че човекът не ви е фалшифицирал кирилица. Приликите обаче и сами ги виждате.

А това е коптският БОХАРСКИ, използван предимно в църквите на коптите. Дали има общо с църковнобългарския?



За тези необичайни съответствия днес не се говори, за да не се подронват приетите до този момент тези за произхода на нашия народ. Но за непредубедените е повече от ясно, че има само едно логично обяснение за смайващите прилики между египетския, неговия по-късен вариант коптския и днешния български език. Приемайки, че българите са тракийски наследници, пренесли и съхранили през хилядолетията основата на древните писмени знаци на предците си, свързани с трако-пеласгийския език, говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита, т.е. от времената преди потопа в Черно море, феномените изчезват, защото тракийското присъствие в Египет е лесно доказуемо. - http://sparotok.blog.bg/politika/2010/11/18/bylgarski-dumi-v-egipetski-i-koptski.636872

Центрове на интензивно използване на глаголицата са били преди всичко районите на двете български книжовни школи - Преслав и Охрид, както и областта Истрия в Хърватия. Единствено в териториите на Българското землище (България и Македония) и Хърватското(Босна Далмация и Истрия), са запазени по-голям брой писменни надписи на глаголица. Отделни единични находки има намерени в Русия (пренесени от по-късно време), Чехия, и няколко във Сърбия...


/Пломският надпис на глаголица от областта Истрия, Хърватия и изображение на владетел с бръсната глава, държащ тризъбец, символ на царска мощ още от Древна Бактрия, и запазен във символите на Дунавска България до падането на "второто" българско царство./

2. СВЕТИЛИЩЕТО НА БАКХУС

При Херодот намираме следния пасаж:

“Сатрите ( S a t r a e ) . . .живеят сред величествените планини, облечени в гори от различни дървета и покрити със сняг, и са много храбри в сражение.Те са траките, които имат светилище на Бакхус в своята страна, коeто е разположено на най-високата им планинска верига. Бесите, сатрийски народ, доставят пророчествата, но техният оракул, също като в Делфи, е една жена, а нейните отговори не са по-трудни за разчитане. ”

От този текст можем да видим, че още през пети век пр. Хр. траките са имали своя писменост. Ако това не беше така, Херодот не би бил в състояние да сравнява калиграфията на жреците на бесите в храма на Бакхус, с този на жреците, служещи на Аполон в Делфи. Нека не забравяме, че именно Тракийски жречески клан - Тракидите, като пазители на висшето знание, управлява и легендарното светилище в Делфи. Дори Амфиктионията (Институт на храмовите общности) в Елада през древността, се пазела само от тракийската гвардия, т.е. от воини посветени в тайните.

Тракийското светилище на бесите е продължавало да работи в продължение на много векове. Интересно е, че почти на същото място днес откриваме Рилския манастир, където са запазени “рилските листи”, писани на глаголица.

Глаголически надпис от Сърбия, намира се в музея в Сараево

3 . ГЕТСКИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ОВИД

Още едно указание, че траките са имали собствена азбука идва от друг източник, не по-малко интересен от първия. През 8г. сл. Хр. Овид е бил пратен в изгнание в Томи на брега на Черно море, на около 150 км. от Преслав. Томи е старото име на днешния град Кюстенджа. Овид прекарва там 10 години, бленувайки за дома си и пишейки често на своите приятели с надеждата, че те ще подтикнат Октавиан да позволи на изгнаника да се върне в Рим. Сред писмата на Овид има две, които са особено интересни.

Първото е адресирано до крал Котис от Тракия, почти съсед на поета. Ето какво може да се прочете в него:

“Никой крал не е бил по-добре обучен от тях (философските науки – бел.авт.) или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия – бел.авт.) се гордее с твоя талант, че Орфей може да не е единственият поет от нея. ”

Второто писмо е особено важно. В него Овид моли един от приятелите си, за една услуга, но също така казва:“Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Ах! Това ме засрамява! Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети. ”


надпис от Над Сент Миклош, българско съкровище от 9 век

Нас ни интересува,обаче, въпроса: Каква е била азбуката, ползвана от Овид за написването на поемата на езика на гетите по това време? И ако тези хора не са имали азбука, как би могъл Овид да напише поема на техния език?


надпис от Над Сент Миклош, българско съкровище от 9 в.

4 . ДВЕ ЗНАЧИМИ СВИДЕТЕЛСТВА

От свидетелството на Алкидамант знаем, че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука. Интересно е и твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че древните балканци, пеласгите са занесли азбуката в Лациум (Италия).


Не може да има съмнение, че тракийски книги са съществували през 7 век от нашата ера. При Фотий откриваме ясно свидетество в подкрепа на това твърдение, тъй като той казва, че известен византийски автор ползвал тракийски книги след времето на Хераклий. Тоест след
641 година. Само можем да съжаляваме, че Фотий не е счел за нужно да ни каже с каква азбука са написани тракийските книги.


Глинени плочки от Кратовско-Светиниколски регион, дн. Македония, датирани към неолита, повтарят символите от Караново, Градешница и култура Винча


И отново знаците по каменен материал, употребен в строителството на Плиска. Сравни приликите, при положение, че между създаването на артефактите е изтекъл период от около 4 500 години....

Разполагаме и със свидетелство от Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник – бел.пр.) При споменаването на град Аквилея ( A q u i l e a ), сега в Североизточна Италия, регион Фриули-Венеция, Юлиан казва: “Това, всъщност, е търговският център на мизите*, панонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети ( H e n e t i ) ; в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “o v” и който те често ползват вместо b e t a произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.”

Юлиан, който е писал на гръцки, тук посочва, че думата, която гърците произнасяли като
“H e n e t i ” е била произнасяна от местните жители като “V e n e t i ”. Гърците са имали затруднения с произнасянето, понеже гръцката b e t a съответства на звук между Б и В, докато в езика, говорен на север от Гърция, тези два звука ясно се отличават и изискват два различни писмени символа.

Тъй като Юлиан е писал тези редове през 358 г. сл.Хр. , венетите със сигурност по това време са имали собствена азбука. Но коя е била тя? Да се опитаме да отговорим на този въпрос:

Св. епископ Вулфила (Урфил), създава (след 350 г.), по поръчение на император Констанций II, на територията на днешна Северна България първия превод на Библията, според източника Филосторгий (на гръцки: Φιλοστοργιος), късноантичен църковен историк, на "говорим тракийски - гетско-бески език", преди още Библията да е преведена на латински език. За целта, като заместител на ползваните дотогава "руни" („черти и резки“), св. епископ Урфил използва знаци от пра-кирилицата, чийто корени се откриват в древния трако-пеласгийски език, говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита.



Това е таблицата на Готската азбука, „съставена” през 4 век в българските земи от епископ – Урфил, който „съставил азбука и превел Библията на нов език - "готски" . Германия го почита така, както ние почитаме Светите братя Кирил и Методий - като създател на германската писменост и основоположник на германската литература. Но .....

В Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е възникнала, използва я и Източна Европа. Азбуката на готите е била съставена въз основа на знаци, които са част от Кирилицата - символите А, Г, Ф, К, Л, М, П, Т, Ч, У, Х. Това всъщност са знаците от кирилицата.


Кирилицата

И ако предположим, че епископ Урфил е ползвал прототипи на знаци от кирилицата !?! за основа за да състави готската азбука и да преведе библията на готски език през 4 век, то кои са били пък основите от които е възникнала и кога всъщност е възникнал прототипа на кирилицата в българските земи?


Macedonia archeologists uncover 4,000 year old writing - http://www.slovio.com/origin/index.html - уникален артефакт, открит в земите на Македония от 2-то хил. пр. Хр. с писмени знаци по него. Според професора по палеолингвистика Душко Алексовски на езика на пеласгийското население, живяло по това време в региона е изписано името на богиня Б(В)сефа, известна по-късно, като Веста.

И защо готите, ако както приема „великогерманската идея" (развила се през 17-18 век) са от германски, а не от славянски произход, ще използват знаци на северните гети от азбука с тракийски произход, съставена в Днешна Северна България за да четат Библията?!


Страница от библията на епископ Вулфила, преведена на готски след 350г.

Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има, като търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи, чрез теорията за общия произход на арийските племена и единните религиозни вярвания на индоевропейците.

Да видим кои са готите и какво правят в нашите земи?

След Константин Велики територията на юг от десния бряг на Дунав се е наричала ripa Gothica (Готски бряг; лат. ripa — бряг на река, рядко морски бряг). Същата била устроена като укрепена гранична организация, която навлизала в дълбочина и обхващала днешна Северна България и Добруджа.

Готи и българи

В книгата-сборник "Готи и Гети", в частта на Г. ЦЕНОВ (с.107-120) "Готи и Германци. За германци или за траки е превел Улфила библията?" Ценов пише: "Изхождайки от Йордан..., според когото готите първоначално живеели в Скандинавия, историците ги считат за германци. И понеже били германци, имената на техните крале, като Видимир, Валамир и Теодорих се считат за германски имена, а готският епископ Улфила бил превел за готите-германци Библията. Понеже ме упрекват, че съм направил от германците траки или българи, трябва да се изкажа по този въпрос. Аз съм изучавал историятя на гетите и не познавам нито един германист, който счита гетите за германци...


Снимка на надпис върху стела на НЕ ГРЪЦКИ ЕЗИК, от о.Самотраки, Сourtesy Institute of Fine Arts, New. York University.

Германистите считат гетите за траки и биха се изсмели на всеки, който ги счита за германско племе. Ако това е така, не разбирам какви противоречия могат да възникнат между мен и германистите, като казвам, че гетите или старите траки не са германци. Както вече беше доказано, легендата за преселването на готите от Скандинавия е само една легенда, която се отнася до произхода на гетите, а не до германските скандинавци. Гетите се били изселили от Скандинавия, пише Йордан, който е озаглавил своята история при това "За произхода и делата на гетите".

Йордан е гет-гот и той постоянно пише в своята история за гетите-готите ту едното, ту другото име. Ценов обяснява как звука "е" преминава в "о" и съответно след векове "гети" става "готи". Древните историци потвърждават: "Така Павел Орозий пише през IV век: "...онези гети, които сега се наричат готи", а Филисторг пише: "...скитите отвъд Дунава, които старите автори наричаха гети, а сегашните - готи"...

"Но не само от името на гетите, а и от съдържанието, което Йордан влага в него в своята История на гетите, се подразбира, че той има предвид именно гетите, дори когато пише за "готи". Троянския герой Телефус той нарича "гот". Гетската кралица Томирис за него също е и готска кралица. Йордан явно описва старите гети, които нарича готи, при което обаче винаги изтъква разликата между готите и германците. Но Йордан съвсем не е единственият, който под готи разбира гети, тъй като още Евсевий пише в своята хроника, че "готите наричали Залмоксис свое божество". Значи античните писатели разбирали под готи старите тракийски гети".

Готи (Уикипедия)

Готите са етническа група, която в периода на Късната Античност обитава територии от Панония на запад до северно от река Днепър и Черно море на изток и от Карпатите на север до Бяло море и Адриатическо море на юг, вкл. черноморското крайбрежие на Мала Азия. Около началото на 4 век части от тях мигрират на запад към Апенинския полуостров, Южна Галия и Пиренейския полуостров.

Произход на готите (Според готския историк Йордан)

Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес) (Йорнанд, 552г.), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от Скандинавския полуостров. Около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития, северно от Дунава.

Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан.

Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки, а траки !!!


надпис от Над Сент Миклош, българско съкровище от 9 в.

Да си припомним, кои бяха гетите?

Гети (Уикипедия)

Гети (лат.: getae), са народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.

Явно е, че ако готите са гети, те няма как да бъдат германци, а са траки!

Това обяснява защо епископ Урфил е ползвал за основа знаците на пра-кирилицата, използвана от северните траки - гети и даки, водеща началото си още от древната трако-пеласгийска писменост, за да състави готската азбука и да преведе библията на готски език през 4 век. Това обяснява и [u]коя е била азбуката която са ползвали венетите по времето на император Юлиан Отстъпник, като се има в пред вид, че през VІ век, готския историк Йордан нарича венетите, обитаващи по това време северозападната част на Скития (Европейска Сарматия), съвместно с гетите - славяни.

Но, ако както видяхме в началото глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата, И АКО почти всички глаголически букви имат свой сходства у прабългарската руническа писменост, то кога точно глаголицата СТАВА НАЧИН ЗА ЗАПИСВАНЕ НА "БЪЛГАРСКОТО НАРЕЧИЕ" и НА "ТУКАШНИЯ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ" на МИЗИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ?


Сравнителна таблица, в която се съпоставят писмени знаци от класическата кипърска азбука (в ляво) и тази на неолитната писменост на стара европа (дясно), т.е с т.нар. пеласгийски букви. В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.

ЕВРОПЕЙСКИТЕ МИЗИ И ТЕХНИЯ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ

ИЛИ КОЕ Е БЪЛГАРСКОТО НАРЕЧИЕ, НА КОЕТО СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИ И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ ПРЕВЕЖДАТ СВЕТОТО ПИСАНИЕ И БОГОСЛУЖЕБНИТЕ КНИГИ ?

През XIII век охридският архиепископ Димитър Хоматиян описва, че българи са живяли в Мала Азия още преди времето на Александър Велики и от тези българи е родом Св. Климент Охридски.

Свети Климент Охридски, ученик на Светите братя Кирил и Методий и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. За седем години (886-893) в Охрид той обучава на ГЛАГОЛИЦА, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици.

Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

За каква азбука и за какъв език става дума, когато говорим за делото на св. Братя Кирил и Методий, намираме отговор в думите на Теофилакт Охридски (XI в.): „Борис основа българска епископия на Брегалница и там постави клир, който да извършва богослужението на български език.”



В случая, трябва да припомним, че през 4 век всички римски императори и епископи в Константинопол в по-голяма или по-малка степен са радикални Ариани, не на последно място заради тракийския, илирийския или панонския си етнически произход. Съвсем логично тази християнска вяра в нейния "полуариански" вариант е господстваща по-късно и в Стара Велика България и в Дунавската Българска империя до средата на 9 век. След 8-мия Вселенски събор (4-ти Цариградски) през 869 г., обаче, Панония преминава към диоцеза на Рим, а останалите български провинции — към диоцеза на Цариград, с което съответно окончателно се възприема и наложеният на Първия Вселенски събор в Никея ( 325г.) канон за Символа на вярата, а Българската империя от този момент по геополитически съображения започва да преследва старото българско християнство - арианството, което било разпространено на значителни части от територията й, преплетено със старите тракийски вярвания. Силно било влиянието и на религиозната система на (пра)българите, свързана с тенгрианството.

Всички тези деноминации не можели да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия за всички етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система.

Друга причина е необходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на старите българи. Освен това, разширението на България включва и присъединяване на християнизирано население в Македония и Тракия, което увеличава християните в България.

Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Поради наличието на езически вярвания в част от населението тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра като единна религия на територията на цялата страна. Приемането на християнството води и до законодателни промени.

Това събитие съвсем неправилно се счита за „покръстване на българите, като езичници и варвари през 9 век от гърците“ и упорито се налага до ден днешен, въпреки, че християнизирането на голяма част от българите започва 8 века по-рано от Христовите апостоли св. Павел Първовърховни (през 52 г. в Македония и Тракия) и св. Андрей Първозвани (в Добруджа, Мизия и Скития), а българската църква е апостолическа.

Няма да се спираме подробно на добре известните мисии в Арабския халифат, Хазария и Рим, както и на епизода с бляскавата защита на Константин Философ срещу църковната схизма на триезичниците на прочутия диспут във Венеция. Важното при тези мисии е, че той се запознава със свещените „самарански” книги в тогавашната столица на Арабския халифат - Самара, а дворецът на халифа е в сградата на сирийски християнски манастир с богата библиотека. Логиката на събитията налага заключението, че мисията в Самара е пряко свързана със създаването на облата Глаголица. Възможно е там той да се е запознал и с коптското писмо, защото има видимо сходство и между графиките на коптската азбука и Глаголицата.


Башчанската плоча (11 век), намерена на остров Кърк, Хърватия — е един от най-старите запазени ранно-глаголически текстове, написан на старобългарски език. Текстът на плочата разкрива много за устройството на Хърватската Държава по времето на Крал Звонимир, а в самият текст се среща българската титла Жупан.

Съвременните изследователи приемат, че азбуката, носена от братята в Моравия, е Глаголицата, което се потвърждава от широкото й разпространение в Далмация и Хърватско. Именно там, в Моравия и в съседната й Далмация, делото им е оставило дълбоки следи, а Глаголицата или наречена още Буквица, е намерила най-траен прием и е била в употреба цяло хилядолетие - до началото на 19 в.

Така именно България става връзката на Христовата вяра със славянския свят. Приютила прогонените Кирило-Методиеви ученици и приела като свое делото им, тя се сдобива наведнъж с две различно приспособени за записване на българския език, но напълно унифицирани за цялата страна азбуки - глаголицата и кирилицата, първата, компилирана от Св. Кирил Философ, а втората - от Св. Климент Охридски на базата на съществуващите прототипи на вече познати знаци от тези на древните българи от диалекта на българските мизи и от писмеността на северните траки - гети и даки, произхождащи от своя страна от древната трако-пеласгийска писменост, разпространена в Южна Европа и на Балканите още през 2 хил.пр.Хр..

Тези азбуки били необходимо условие за по-натъшно развитие на писмеността, като приоритет вече на самата българска държава и спомагат за бурния разцвет на новата й християнска култура. Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

Двамата братя Св.св.Кирил и Методий са канонизирани от църквата, папа Йоан Павел II ги обяви за покровители на Европа, а българският народ им отреди най-хубавия си и светъл празник, 24 май - Денят на българската писменост и култура, като признание на тяхната памет и дело. Днес българската азбука, Кирилицата, е равнопоставена на латиницата и гръцката азбука сред писменостите на Европейския съюз, като България преодоля многобройните опити тя да бъде заменена с латиница.

Паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици Климент Охридски, Ангеларий, Сава, Наум и Горазд българската църква чества на празника на Светите Седмочисленици - 27 юли, Денят на успението на Св.Климент Охридски. Това е благодарността на българския народ за епохалното им дело по превеждането на Светото писание и богослужебните книги на древния български език , (т.е. на езика на "европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи" ).


Карта на тракийските племена населяващи Балканите

Краткото житие на Климент Охридски (Охридска легенда) е много важен извор за делото на Светите братя Кирил и Методий. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от охридския архиепископ Димитър Хоматиан (ок.1165 - след 1234) вероятно на гръцки, като малко след това житието е преведено на български. Най-старият гръцки препис (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в Охрид, а най-старият старобългарски текст е намерен от Й. Иванов в ръкопис от ХV в. в Зографския манастир и издаден от него през 1908г.

Кратко житие на Климент Охридски:

"1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.

2. Преподобният мъж водел произхода си оттам."

Мизия в Мала Азия:

Витиня в Мала Азия (голяма област в Мала Азия в античността носи българското име "Витиня" - също както и местности у нас и днес)



Пруса (Бурса) - Анатолия

Още един пример от старите историци, че Мала Азия и Балканите са неразривно свързани - общ свят на родствени жители:

Евсевий Йероним - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.

В „Краткото житие на Климент Охридски“ - охридския архиепископ Димитрий Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Св.Климент е направил на „тукашния български диалект“.

НО КАКЪВ Е ПРОИЗХОДА НА ТУКАШНИЯ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ НА МИЗИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, на който превежда Св.Климент, ако както видяхме в началото глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата и има ли основания да се вярва, че тази азбука също е била известна в Югоизточна Европа още от дълбока античност, с оглед на факта, че Св.Кирил използва именно глаголицата като „тукашния български диалект“ за да преведе на старобългарски език Светото писание и богослужебните книги?


Карта на Тракия, авт. Абрахам Ортелиус (1527-1598)

Няма коментари:

Публикуване на коментар